Родители за изхвърляне на вредните храни от училищните лавки

Nadya 14 days ago

И аз се присъединих към тази кауза, макар, че не съм сигурна дали със затварянето на училищните лафки ще се постигне нещо. И дали е по-безопасно за учениците междучасията да тичат до павилионите извън училището, често пресичайки опасни пътища, за да си купят нещо „вредно”. Самия факт, че съществуват необезпокоявани тези павилиони в близост до училищата обезсмисля въпросната Наредба 37. А доколко се спазва е отделен въпрос, всяко чудо за три дни, сигурна съм, че повечето наематели на училищни столове и бюфети дори не са си направили труда да се запознаят подробно с нея. За външния контрол – едва ли на практика има издаден и един акт от РИОКОЗ, да не говорим за някакво реално плащане на глоба  За качеството на предлаганата храна в столовете, както и на закуските в 10 ч. дори да са в „позволения списък” също може да се спори. Знаем как се печели открит конкурс за възлагане на обществена поръчка в Бг за съжаление, а и дори при добро желание за качество делегирания бюджет в голяма част от училищата не стига. И съответно не мога да не се запитам за моето дете кое е по-малкото зло. Проблема със затлъстяването е на дневен ред, но със забрана едва ли ще се постигне каквото и да било, още повече като става въпрос за деца. И все пак успех на каузата 

Ваня 21 days ago

Подкрепям!

Iliana 25 days ago

лошото е ,че дори и в училищните лавки да не присаствт тези храни тях ги има навсякаде по другите магазини и за това аз съм на мнение,че децата ни трябва да получават топла и сготвена храна т.е.да има училищен стол.в нашето училище няма лавка,а децата ни получават закуска,такава плодова в 10ч,обяд и следобедна закуска.това за мен е правилния подход.

Aneta 29 days ago

Съгласна съм със всички вас, само понякога аз сама не мога да устоя на чипс и вафлички! За това се тапча с плодове!!!

Adriana 6 months ago

Когато бях 1-ви клас си спомням,че учителката ми по немски написа на целия клас забележка,защото на въпроса:"Ядете ли сутрин плодове" само аз и още 2 деца бяхме отговорили положително.Тогава ми се стори ненормално,но сега смятам,че жената е имала право да обръща внимание на родителите за храните,които дават на децата си.Смятам,че е ужасно да има малчугани,които не ядат плодовете,които са пълни с витамини и здраве,а се тъпчат с вредни храни направени от химични елементи.Не съм родител,но ако някой ден имам дете,то със сигурност ако ще с бой и глад ще го науча да обича и цени плодовете и зеленчуците,а останалите боклуци да яде в краен случай.

Aglaya 7 months ago

аз съм напълно ЗА.проблемът е ,че много често децата излизат извън у-щето и си купуват същите шитове от магазинчетата, капанчетата и кафетата до у-щето.....щото така или иначе в лафката стават опашки и понякога за междучасието не можеш да се вредиш.....ако можеше да премахнем тези храни и напитки изцяло от пазара:))))
аз съм напълно против газираните напитки с аспартам!!!!

Milena 7 months ago

Браво на Василена, Теодора и всички останали! Това си е истинско гражданско общество в действие:)
Сигурна съм, че ще има резултат. Да видим обаче какъв...

Vassilena 7 months ago

Предаването по бТВ беше добро, макар че от страна на институциите се появи само представител на общината, а не те решават тези проблеми. Иначе имаше репортаж от училищна лавка, разговор с диетолог и ученици, а по телефона се включи проф. Стефка Петрова от НЦООЗ. Теодора - човекът, който инициира каузата и контактува с повечето институции - отново се представи перфектно.
Утре предстои да се гласува на второ четене Законът за здравето. Оказва се, че приемането му е обвързано с приемането на измененията в Наредба 26, така че ако имате минутка днес, изпратете мейл до Комисията по здравеопазване на адрес 475der@nt52.parliament.bg - проектът за текст на писмо до институциите е даден малко по-нагоре. Благодаря на всички, които помогнаха - изглежда има шанс да успеем!

Boyko 7 months ago

Включих се защото ме покани човек, който мрази поканите за каузи. Та включих се. И? Каква е процедурата. Пред кого ще се лобира? Как?

Vassilena 7 months ago

Ето текста на Проекта за изменения към Наредба 26.:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАВАНЕТО

НАРЕДБА №
от . . . . . . . . . . . 2008 г
за здравословно хранене на учениците

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията към организираното хранене на учениците от 7 до 19 години в съответствие с принципите на здравословно хранене и се отнасят за предлаганата храна и напитки в столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки в училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, почивни бази за отдих и туризъм за ученици, заведенията за социални услуги за деца и юноши до 19 годишна възраст.Чл. 2. Приемът на енергия и хранителни вещества при учениците от 7 до 19 години се определя съгласно Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ бр. 63 от 2 август 2005).
Чл. 3. За изчисляване на енергийната стойност на хранителния прием се използват следните енергийни еквиваленти:
1. един грам белтък доставя 4 ккал енергия;
2. един грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия;
3. един грам мазнини доставя 9 ккал енергия.
Чл. 4. Прясното мляко, киселото мляко и кисело-млечните продукти, които се предлагат в столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки трябва да отговарят на следните изисквания:
1. прясното и киселото мляко да са със съдържание на мазнини до 2%;
2. киселото мляко трябва да е без добавени растителни мазнини;
3. не се допускат подсладени пресни и кисели млека, освен с натурални подсладители, при условие, че млеката са с добавен плодов компонент, какао, овесени ядки, фибри, като общото съдържание на моно- и дизахариди не трябва да е повече от 15%;
4. количеството на добавените плодове, плодово пюре, натурален плодов сок към киселото мляко трябва да е минимум 6%;
5. айранът да се предлага без добавена сол.
Чл. 5. В столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки се предлагат само следните напитки:
1. бутилирани води – ниско минерализирани минерални, изворни и трапезни – негазирани и газирани;
2. натурални плодови и плодово-зеленчукови сокове (100%) без добавена захар, натурални зеленчукови сокове;
3. натурални сокове и нектари с не по-малко от 40% плодова или плодово- зеленчукова съставка;
4. мляко, млечни и кисело-млечни напитки със съдържание на мазнини до 2%;
5. чай, топъл шоколад;
6. боза.
Чл. 6. В столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки не се предлагат захарни изделия, пържени картофени и зърнени изделия и пържени ядки; сухи супи и сухи бульони.
Чл. 7. В бюфетите и автоматите за закуски и напитки се допуска предлагане на десерти на зърнено-плодова основа и шоколад
Чл. 8. В столовете и бюфетите не се предлагат сладкарски продукти с високо съдържание на мазнини и захар (торти, пасти, сиропирани сладкиши).
Чл. 9. В състава на персонала, ангажиран с приготвянето на храна, предназначена за училищните столове и бюфети трябва да има поне един член, със средно специално образование по обществено хранене.

Раздел IІ
Изисквания към предлаганите храни и напитки в столовете

Чл. 10. (1) За осигуряване на здравословно хранене на учениците се използват стойностите за прием на енергия, белтъци, мазнини и въглехидрати, посочени в Приложение № 1.
(2) Разпределението на енергийното съдържание на храната, изразено в проценти, за отделните хранителни приеми е посочено в приложение № 2.
Чл. 11. (1) Храната се предлага по предварително изготвени дневни и седмични менюта, разработени в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Седмичните менюта по ал. 1 се изготвят с участието на медицински специалист;
(3) В специалните училища менюто се съобразява и с изискванията за диетично хранене в зависимост от заболяването;
(4) Не се допуска използването на храна, приготвена и останала от предишния ден;
(5) При разработване на менюта за хранене на учениците да се използват примерните среднодневни продуктови набори, посочени в приложение № 3;

Чл. 12. В столовото хранене се осигурява разнообразие на хранителни продукти чрез ежедневно включване в менюто на поне по един представител от основните групи храни:
1. хляб, хлебни и макаронени изделия, тестени изделия, ориз, жито и други зърнени храни и картофи;
2. зеленчуци и плодове;
3. мляко и млечни продукти;
4. месо, птици, риба, яйца, бобови храни (боб, леща, и др.), ядки.
Чл. 13. Предлагането на пълнозърнест хляб, пълнозърнести макаронени изделия, закуски на зърнена основа и други зърнени храни се осигурява чрез:
а) ежедневно предлагане на пълнозърнест хляб;
б) предлагане само на пълнозърнест хляб минимум два пъти седмично;
в) предлагане най-малко един път седмично на пълнозърнести макаронени изделия (макарони, юфка, спагети) или закуски на зърнена основа.
Чл. 14. Предлагането на плодове и зеленчуци (пресни, замразени, сухи, консервирани с ниско съдържание на сол/захар, сокове и др.) в менюто се осигурява чрез:
1. ежедневно предлагане на най-малко общо 400 г зеленчуци и плодове при целодневно хранене;
2. ежедневно предлагане на пресни зеленчуци, според сезона - за салата или гарнитура;
3. предлагане поне веднъж дневно на ястие или кулинарно изделие, включващо зеленчукова съставка – в супи, ястия, зеленчукови пюрета, в сандвичи, плънка в тестени продукти и др.;
4. ежедневно осигуряване на пресни плодове, според сезона – цели, нарязани, настъргани, като плодова салата, прясно изцеден сок и др.
Чл. 15. Осигурява се предлагане на мляко и млечни продукти чрез:
1. ежедневно предлагане най-малко 400 г. кисело и / или прясно мляко и най-малко 30 г сирене при целодневно хранене;
2. предлагане на кисело мляко като компонент на закуска, подкрепителна закуска, включено в ястия, десерти, самостоятелно и с добавени нарязани пресни плодове, сушени плодове, прясно изцеден плодов сок и др.;
3. предлагане на прясно мляко като напитка, включено в пюрета, супи, десерти и др.
Чл. 16. В менюто се включва риба най-малко един път седмично.
Чл. 17. Консумацията на мазнини се намалява чрез:
1. ограничаване влагането на мазнини при приготвяне на ястията;
2. предлагане на постни меса (без видими тлъстини - птиче, телешко, свинско, агнешко и др.);
3. изключване на колбасите, предлагани като основни ястия;
4.предлагане на месни продукти и колбаси с намалено съдържание на мазнини, включени в подкрепителни закуски (сандвичи и тестени изделия с плънка, пици и др.);
5. предлагане на сирена и други млечни продукти с по-ниско съдържание на мазнини спрямо продукти от същата категория (напр. извара, сирене и кашкавал от краве мляко вместо от овче мляко) или млечни продукти с намалено съдържание на мазнини;
6. прилагане на кулинарни технологии (варене, задушаване, печене), ограничаващи вноса на мазнини;
7. предлагане на други пържени храни, непосочени в чл.6 се допуска до един път седмично само в училищните столове, осигуряващи целодневно хранене.
Чл. 18. Консумацията на рафинирана захар се ограничава чрез:
1. предлагане на прясното мляко неподсладено;
2. ограничаване влагането на захар в чай, прясно мляко с какао и кисело мляко (не повече от 5% добавена захар);
3. не се предлагат захарни и шоколадови изделия;
4. в столовете, осигуряващи само обедно хранене не се предлагат сладкарски продукти;
5. в столовете, които осигуряват целодневно хранене се допуска предлагане на сладкарски изделия не повече от един път седмично.
Чл. 19. Консумацията на готварска сол се намалява чрез:
1. ограничаване влагането на сол при приготвянето на ястията и подкрепителните закуски
2. предварително изкисване във вода на солени продукти, като саламурено сирене, маслини и др.;
3. включване в менюто на туршии само през зимния сезон, при предлагане само на обяд - до веднъж седмично, при целодневно хранене - до два пъти седмично;
4. изключване възможността за допълнително солене по време на хранене (не се поставят солници на масите).
Чл. 20. При приготвянето на храната да се прилагат здравословни кулинарни технологии, съгласно приложение № 4

Раздел III
Изисквания към предлаганите храни и напитки в бюфетите

Чл. 21. (1) Бюфетите предлагат задължителен асортимент-минимум от храни и напитки.
(2) Асортимент-минимумът по ал. 1 е задължителен и за други обекти, в които се предлага хранене на учениците.
Чл. 22. Задължителният асортимент-минимум включва следните групи храни, напитки и води:
1. сандвичи и/или хамбургери;
2. тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка;
3. млека - кисело мляко, прясно мляко, айран, млечни и млечно кисели напитки;
4. плодове, според сезона – цели на брой, разфасовани на грамаж, плодови салати и др.;
5. зеленчукови салати в индивидуални опаковки;
6. натурални плодови и зеленчукови сокове;
7. ниско минерализирани минерални води, изворни и трапезни води.
Чл. 23. (1) Предлаганите сандвичи и/или хамбургери са от следните три групи:
1. с млечен компонент (сирене, кашкавал, извара, млечни салати и др.);
2. с нетлъсти меса и месни продукти, риби, яйца;
3. със зеленчуци (вкл. лютеница, кьопоолу, печени чушки и др.), маслини и др.
(2) Продуктите от различните групи от ал. 1 могат да се комбинират.
(3) Сандвичите и хамбургерите от първа и втора група по ал. 1 трябва да включват компонент от пресни зеленчуци;
(4) Хлябът или питката на сандвичите/хамбургерите трябва да са пълнозърнести най-малко в един от предлаганите асортименти от всяка група.
Чл. 24. (1) В училищните бюфети и заведения, които осигуряват подкрепително хранене на учениците ежедневно се предлага поне по един асортимент от трите групи сандвичи и/или хамбургери (посочени в чл.21)
(2) Когато се предлага по един асортимент от трите групи сандвичи и/или хамбургери, той трябва да включва пълнозърнест хляб или питка.
Чл. 25. В училищните бюфети и заведения, които осигуряват подкрепително хранене на учениците ежедневно се предлагат поне по два вида от групите храни и напитки, посочени в чл. 20, т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7).

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. “пържени картофени и зърнени изделия” са чипс, пържени зърнени снаксове, пелети, зрънчо, царевични пръчици.
2. “захарни изделия” са захарни близалки; бонбони - млечни, карамелажни, дъвчащи, драже, меки нешоколодови; локум; халви; вафли


Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл.....във връзка с § ....от Закона за здравето и отменя Наредбата за здравословното хранене на учениците (обн. Дв, бр……..) –да си проверя дали е в наредбата с отпадналото основание.
§ 2. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от Дирекция "Обществено здраве" при Министерството на здравеопазването и Регионалните инспекции по контрол и опазване на общественото здраве.

Приложение №1 към чл. 10, ал. 1

Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия и хранителни вещества за ученици (общо за момчета и момичета) на възраст от 7 до 19 години при умерена физическа активност

Възраст*
(години)
Енергия
ккал/ден
Белтък
Мазнини
Въглехидрати
Е%** г/ден Е% г/ден Е% г/ден

7 – 10
1890
10-15
48 - 71
25-30
53 - 74
55-65
260 - 307

10 – 14
2415
10-15
60 - 91
25-30
67 - 94
55-65
332 - 392

14 – 19
2760
10-15
69 – 104
25-30
77 – 108
55-65
380 - 449
Забележки:
* Границите на възрастовите интервали включват годините след навършване на съответната възраст до започване на следващата.
** Е % - процент от общата енергийна стойност на храната.


Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2
Разпределение на енергийното съдържание на храната за
отделните хранителни приеми при целодневно хранене (%)

Хранителни приеми 4-кратен режим 5-кратен режим
Закуска 25 20
Сутрешно подкрепително хранене
- 10
Обяд 30 30
Следобедно подкрепително хранене 20 15
Вечеря 25 25


Приложение № 3 към чл. 11, ал. 5

Примерни продуктови набори за целодневно хранене на ученици
от 7 до 19 години при умерена физическа активност
(нето/бруто тегло, грама/ ден )

Продукти Възраст (години)
7-10 10-14 14-19
1. Зърнени храни и картофи
Хляб и хлебни изделия (нето тегло) 150 200 250
в т.ч. пълнозърнест, типов, ръжено-пшеничен, ръжен хляб (нето тегло)
75
120
190
Брашно (за тестени закуски, ястия, десерти и др.) (нето тегло)
20
20
22
Ориз (нето тегло) 16 18 22
Макаронени изделия (нето тегло) 15 20 25
Други зърнени храни (жито, царевица, закуски на зърнена основа) (нето тегло)

20

20

25
Картофи (нето/бруто тегло) 75/100 100/130 110/150
2. Зеленчуци и плодове
Зеленчуци – общо пресни и консервирани (нето/бруто тегло)
300/330
300/330
350/380
Плодове - общо пресни, сушени, компоти (нето/бруто тегло)
280/320
400/460
400/460
В т.ч. пресни плодове
(нето/бруто тегло)
220/250
300/350
300/350
Зеленчукови сокове, плодови натурални сокове, нектари
(нето тегло)

60

120

150
3. Мляко и млечни продукти
Мляко (нето тегло) 400 400 400
Сирена, извара (нето тегло) 30 40 50
4. Храни, богати на белтък
Месо, месни продукти общо
(нето тегло)
55
80
85
в т.ч. месо (нето тегло) 50 75 80
в т.ч. месни продукти (нето тегло) 5 5 5
Риба (нето тегло) 30 40 40
Яйца (нето тегло) 23 23 23
Бобови храни (боб зрял, леща)
(нето тегло)
10
15
18
Ядки, семена (нето тегло) 20 25 30
5. Добавени мазнини
Мазнини общо (нето тегло) 26 32 36
в т.ч. млечно масло (нето тегло) 10 10 10
в т.ч. растителни масла (нето тегло) 16 22 26
6. Захар, мед, храни с високо съдържание на добавена захар
Захар, мед, конфитюри, мармалади, шоколад и др. (нето тегло)
25
35
45

Химичен състав

Енергия (ккал) 1885 2410 2770
Белтъци, Е% 14,0 14,0 13,8
Мазнини, Е% 29,5 27,2 28,2
Наситени мастни киселини, Е% 9,7 8,5 8,6
Въглехидрати общо, Е% 56,5 58,3 58,0
• Добавена захар, пчелен мед, Е% 6,4 8,3 8,5
Калций (мг) 972 1276 1314
Магнезий (мг) 327 486 507
Желязо (мг) 11,1 15,8 18,0
Цинк (мг) 8,6 11,2 12,5
Витамин А (мкг РЕ) 1504 1882 1914
Витамин Е (мг алфа-ТЕ) 12,3 15,4 18,0
Витамин С (мг) 210 260 278
Витамин В1 (мг) 1,2 1,6 1,8
Витамин В2 (мг) 1,7 2,1 2,3
Ниацин (мг) 21,4 29,0 32,7
Витамин В6 (мг) 2,2 2,7 3,2
Витамин В12 (мкг) 1,8 1,9 2,0
Фолат (мкг) 302 399 403
Натрий (мг) 1543 1670 1998

Приложение № 4 към чл. 20

Здравословни кулинарни технологии при приготвянето на храната:
1. Почистване и нарязване на хранителните продукти непосредствено преди топлинната обработка;
2. Предлагане на плодовете и зеленчуците по възможност сурови;
3. Приготвяне на зеленчуковите и плодовите салати, непосредствено преди поднасянето им за консумация;
4. Влагане на замразените зеленчуци в ястията без предварително размразяване;
5. Използване на методи на кулинарна обработка, които съхраняват витамините и предотвратяват образуването на вредни за здравето вещества:
а) при топлинната обработка на продуктите се прилагат предимно варене, варене на пара, задушаване или печене;
б) при пържене се използват само пресни мазнини, като процесът трябва да протича при умерена температура, без прегряване на мазнината. Мазнината от фритюрниците и пържолниците да се подменя не по-рядко от веднъж седмично;
г) при приготвянето на ястия не се допуска влагането на мазнина, използвана преди това за пържене.